довършил

Речник на българския език

1. довършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довършил е производна форма на довърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. довършил — мин. деят. св. прич. м. р.

довършил е производна форма на довърша (мин. деят. св. прич. м. р.).