довършело

Речник на българския език

1. довършело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довършело е производна форма на довърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. довършело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

довършело е производна форма на довърша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).