довършеело

Речник на българския език

1. довършеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довършеело е производна форма на довършея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. довършеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

довършеело е производна форма на довършея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).