довършеел

Речник на българския език

1. довършеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довършеел е производна форма на довършея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. довършеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

довършеел е производна форма на довършея (мин. деят. несв. прич. м. р.).