довършало

Речник на българския език

1. довършало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довършало е производна форма на довършея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. довършало — мин. деят. св. прич. ср. р.

довършало е производна форма на довършея (мин. деят. св. прич. ср. р.).