довкараха

Речник на българския език

1. довкараха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

довкараха е производна форма на довкарам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. довкараха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

довкараха е производна форма на довкарам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).