довкара

Речник на българския език

1. довкара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

довкара е производна форма на довкарам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. довкара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

довкара е производна форма на довкарам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. довкара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

довкара е производна форма на довкарам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).