довил е

Речник на българския език

1. довил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довил е е производна форма на довия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. довил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довил е е производна форма на довия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).