довило е

Речник на българския език

1. довило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довило е е производна форма на довия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. довило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довило е е производна форма на довия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).