довила съм

Речник на българския език

1. довила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

довила съм е производна форма на довия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. довила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

довила съм е производна форма на довия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).