довиело

Речник на българския език

1. довиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довиело е производна форма на довия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. довиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

довиело е производна форма на довия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).