довиели

Речник на българския език

1. довиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

довиели е производна форма на довия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. довиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

довиели е производна форма на довия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).