довиела

Речник на българския език

1. довиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

довиела е производна форма на довия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. довиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

довиела е производна форма на довия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).