довиел

Речник на българския език

1. довиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довиел е производна форма на довия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. довиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

довиел е производна форма на довия (мин. деят. несв. прич. м. р.).