дови

Речник на българския език

1. дови — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дови е производна форма на довия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. дови — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дови е производна форма на довия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).