довел

Речник на българския език

1. довел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довел е производна форма на доведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. довел — мин. деят. св. прич. м. р.

довел е производна форма на доведа (мин. деят. св. прич. м. р.).