довеждало

Речник на българския език

1. довеждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довеждало е производна форма на довеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. довеждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довеждало е производна форма на довеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. довеждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

довеждало е производна форма на довеждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. довеждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

довеждало е производна форма на довеждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).