доведяло

Речник на българския език

1. доведяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доведяло е производна форма на доведа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доведяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доведяло е производна форма на доведа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).