добруваха

Речник на българския език

1. добруваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

добруваха е производна форма на добрувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. добруваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

добруваха е производна форма на добрувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).