добрувах

Речник на българския език

1. добрувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

добрувах е производна форма на добрувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. добрувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

добрувах е производна форма на добрувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).