добрували

Речник на българския език

1. добрували — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

добрували е производна форма на добрувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. добрували — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

добрували е производна форма на добрувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. добрували — мин. деят. св. прич. мн. ч.

добрували е производна форма на добрувам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. добрували — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

добрували е производна форма на добрувам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).