доброила си

Речник на българския език

1. доброила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

доброила си е производна форма на доброя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. доброила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

доброила си е производна форма на доброя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).