доброила
1.
доброила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
доброила
е производна форма
на доброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
доброила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
доброила
е производна форма
на доброя (мин. деят. св. прич. ж. р.).