доброи

Речник на българския език

1. доброи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доброи е производна форма на доброя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доброи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доброи е производна форма на доброя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доброи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доброи е производна форма на доброя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).