доброели

Речник на българския език

1. доброели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доброели е производна форма на доброя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доброели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доброели е производна форма на доброя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).