добрали

Речник на българския език

1. добрали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

добрали е производна форма на добера се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. добрали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

добрали е производна форма на добера се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).