доближало

Речник на българския език

1. доближало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доближало е производна форма на доближа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доближало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доближало е производна форма на доближа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).