добил си

Речник на българския език

1. добил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

добил си е производна форма на добия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. добил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

добил си е производна форма на добия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).