добило

Речник на българския език

1. добило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

добило е производна форма на добия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. добило — мин. деят. св. прич. ср. р.

добило е производна форма на добия (мин. деят. св. прич. ср. р.).