добивали

Речник на българския език

1. добивали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

добивали е производна форма на добивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. добивали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

добивали е производна форма на добивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. добивали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

добивали е производна форма на добивам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. добивали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

добивали е производна форма на добивам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).