доберели

Речник на българския език

1. доберели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доберели е производна форма на добера се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доберели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доберели е производна форма на добера се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).