добавел

Речник на българския език

1. добавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

добавел е производна форма на добавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. добавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

добавел е производна форма на добавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).