доакахте

Речник на българския език

1. доакахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

доакахте е производна форма на доакам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доакахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

доакахте е производна форма на доакам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).