дифуидирала е

Речник на българския език

1. дифуидирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дифуидирала е е производна форма на дифуидирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дифуидирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дифуидирала е е производна форма на дифуидирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дифуидирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дифуидирала е е производна форма на дифуидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).