диспутирах

Речник на българския език

1. диспутирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

диспутирах е производна форма на диспутирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. диспутирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

диспутирах е производна форма на диспутирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).