дисоциирал е

Речник на българския език

1. дисоциирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дисоциирал е е производна форма на дисоциирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дисоциирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дисоциирал е е производна форма на дисоциирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дисоциирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дисоциирал е е производна форма на дисоциирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).