дисоциирала

Речник на българския език

1. дисоциирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дисоциирала е производна форма на дисоциирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дисоциирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дисоциирала е производна форма на дисоциирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дисоциирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дисоциирала е производна форма на дисоциирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. дисоциирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дисоциирала е производна форма на дисоциирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).