дирила

Речник на българския език

1. дирила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дирила е производна форма на диря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дирила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дирила е производна форма на диря (мин. деят. св. прич. ж. р.).