дигахте

Речник на българския език

1. дигахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

дигахте е производна форма на дигам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. дигахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

дигахте е производна форма на дигам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).