дигаха

Речник на българския език

1. дигаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дигаха е производна форма на дигам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дигаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дигаха е производна форма на дигам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).