дигах

Речник на българския език

1. дигах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

дигах е производна форма на дигам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. дигах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

дигах е производна форма на дигам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).