дигало

Речник на българския език

1. дигало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дигало е производна форма на дигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дигало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дигало е производна форма на дигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дигало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дигало е производна форма на дигам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дигало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дигало е производна форма на дигам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).