детонираха

Речник на българския език

1. детонираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

детонираха е производна форма на детонирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. детонираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

детонираха е производна форма на детонирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).