детонирал

Речник на българския език

1. детонирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

детонирал е производна форма на детонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. детонирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

детонирал е производна форма на детонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. детонирал — мин. деят. св. прич. м. р.

детонирал е производна форма на детонирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. детонирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

детонирал е производна форма на детонирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).