детонира

Речник на българския език

1. детонира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

детонира е производна форма на детонирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. детонира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

детонира е производна форма на детонирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. детонира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

детонира е производна форма на детонирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).