дерели

Речник на българския език

1. дерели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дерели е производна форма на дера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дерели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дерели е производна форма на дера (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).