денувах

Речник на българския език

1. денувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

денувах е производна форма на денувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. денувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

денувах е производна форма на денувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).