денували

Речник на българския език

1. денували — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

денували е производна форма на денувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. денували — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

денували е производна форма на денувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. денували — мин. деят. св. прич. мн. ч.

денували е производна форма на денувам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. денували — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

денували е производна форма на денувам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).