денивелирал е

Речник на българския език

1. денивелирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

денивелирал е е производна форма на денивелирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. денивелирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

денивелирал е е производна форма на денивелирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. денивелирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

денивелирал е е производна форма на денивелирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).