денем

1. дѐнем — наречие (тип 188)

нареч. През деня. Бухалът денем спи, а нощем ходи на лов.
• Денем и нощем. — Постоянно, непрекъснато.

денем е производна форма на дяна (сег. вр., 1 л., мн. ч.).